Изтръпване на краката: причини, изследвания и лечение

Изтръпването на краката не е диагноза, а сигнал, че чувствителността по хода на нервите е променена. Понякога причината е безобидна, например продължително седене в неудобна поза. В други случаи зад него стоят диабет, дефицит на витамин B12, притиснат нерв в кръста, заболяване на гръбначния мозък или нарушение на кръвообращението.

Мястото и начинът на поява дават насока, но не поставят диагноза сами по себе си. По-долу ще разберете какво може да означава изтръпване от коленете надолу или от коляното нагоре, какви изследвания обикновено се назначават, какво може да помогне и при кои симптоми не бива да чакате.

Какво всъщност се случва

Нервите не предават нормално усещането

Нервите са като биологични кабели. Те пренасят информация от кожата и мускулите към гръбначния мозък и мозъка, а след това връщат команди към мускулите. Когато нервът е притиснат, възпален или увреден, сигналът се забавя или се изкривява. Получават се мравучкане, бодежи, парене, намалена чувствителност или усещане, че стъпвате върху памук.

При кратко притискане, например след седене със свити крака, усещането обикновено изчезва за минути след промяна на позата. Ако симптомът се повтаря, продължава дни или постепенно обхваща по-голяма зона, причината трябва да се изясни.

Когато проблемът идва от кръста или таза

Коренчетата на нервите излизат от гръбначния стълб. Дискова протрузия, дискова херния, стеснение на канала или възпаление могат да ги раздразнят. Тогава изтръпването често следва сравнително ясна ивица по единия крак. Може да има болка от кръста към седалището и бедрото, слабост при повдигане на ходилото или трудност да стоите на пръсти.

Изтръпване от коляното нагоре не означава автоматично проблем в колянната става. По-често трябва да се мисли за нерв от кръста, нерв в таза или локално притискане около слабините и бедрото. Стегнати дрехи, продължително стоене в една поза и операция в областта на таза също могат да раздразнят повърхностен нерв.

Когато са засегнати много периферни нерви

Периферна невропатия означава увреждане на нервите извън мозъка и гръбначния мозък. Най-честите причини са диабет, продължителна употреба на алкохол, някои лекарства, дефицит на витамин B12, заболявания на щитовидната жлеза и бъбреците. При невропатията изтръпването често започва от пръстите и ходилата, разпространява се нагоре и е сходно в двата крака.

Това се нарича понякога модел „чорапи“, защото зоната постепенно достига глезените и подбедриците. Може да има парене през нощта, свръхчувствителност към чаршафа, нестабилност и по-слабо усещане за температура. Затова човек може да се изгори или да не забележи рана по ходилото.

Как да разберете дали е това

Самонаблюдението е полезно, ако е конкретно. Запишете кога започва изтръпването, дали е в единия или в двата крака, до къде стига, какво го провокира и има ли слабост. Не е достатъчно да кажете „краката ми изтръпват“, защото изтръпване на пръстите и изтръпване от кръста до ходилото насочват към различни причини.

Изтръпването на краката от коленете надолу може да бъде невропатия, но може да се дължи и на притискане на нерв в кръста или на няколко различни места. Ако има едновременно подуване на краката и тревожни симптоми, не приемайте, че причината е само „лошо кръвообращение“.

Болката при ходене, която намалява след почивка, е различна от изтръпването в покой. Тя може да насочи към артериално кръвообращение, особено ако ходилото е студено, кожата е лъскава и раните зарастват бавно. При плоскостъпие може да има умора и болка от промененото натоварване, но самото плоскостъпие рядко обяснява постоянно изтръпване. Повече за механиката можете да прочетете в материала за влиянието на плоскостъпието върху коленете, гърба и стойката.

Какви изследвания могат да се назначат

Лекарят започва с преглед на чувствителността, мускулната сила, рефлексите, походката и пулса на ходилата. Проверява се дали усещате допир, убождане, вибрация и промяна на температурата. Това често дава повече информация от произволно направен скенер.

Кръвните изследвания обикновено се подбират според случая. Възможни са кръвна захар и гликиран хемоглобин, пълна кръвна картина, витамин B12, фолиева киселина, показатели за щитовидната жлеза, бъбречна и чернодробна функция, електролити и изследвания при съмнение за възпалително или автоимунно заболяване.

Електромиографията и изследването на нервната проводимост оценяват как нервите предават сигнала и как реагират мускулите. Ядрено-магнитен резонанс на кръста или друга образна диагностика се назначава, когато има данни за притискане на нерв, значима слабост, продължителни симптоми или съмнение за заболяване, което не се вижда само с преглед.

Кодът по МКБ се избира според медицинската причина и установената находка. За изтръпване и намалена чувствителност могат да се използват кодове от групата R20, но това е кодиране на симптом, а не окончателно обяснение. Не е добра идея човек да търси код в интернет и да го приема за диагноза.

Какво помага

Стъпка 1: изяснете причината, вместо да потискате усещането

Ако изтръпването продължава повече от 1-2 седмици, повтаря се или се разпространява, запишете час при личния лекар или невролог. При диабет, лечение с лекарства, които могат да увреждат нерви, или установен дефицит на B12 не отлагайте прегледа. Носете списък с всички лекарства и добавки, включително дозите.

Не започвайте високи дози витамин B комплекс без изследвания и медицинска препоръка. Излишъкът на витамин B6 сам по себе си може да причини нервни оплаквания. Лечението на изтръпване от краката започва с лечение на причината: по-добър контрол на кръвната захар, корекция на дефицит, промяна на рисково лекарство само от лекар или лечение на нервна компресия.

Стъпка 2: поддържайте движение, но без провокация

При липса на остра слабост и силна болка ходенето с умерено темпо често е по-полезно от обездвижването. Започнете с 10-15 минути, 5 дни седмично, и увеличавайте с по 5 минути на всеки 7 дни, ако симптомите не се засилват. При периферна невропатия редовното движение подпомага силата, равновесието и общата физическа форма, но не възстановява автоматично увредения нерв.

Два пъти дневно можете да правите повдигане на пръсти и пети с опора: 2 серии по 10 повторения. Добавете стоене на един крак близо до стена за 3 повторения по 15-20 секунди на страна. Ако равновесието е несигурно, упражнявайте се само с човек наблизо или с надеждна опора. Прекратете, ако се появят нова слабост, силна стрелкаща болка или загуба на контрол върху крака.

Стъпка 3: намалете притискането и пазете кожата

Избирайте обувки с достатъчно място за пръстите, стабилна, но не твърда до болка подметка и нисък ток. Не пристягайте връзките над мястото, което изтръпва. Избягвайте продължително кръстосване на краката и правете кратка промяна на позата на всеки 30-45 минути при седене.

При намалена чувствителност проверявайте ходилата всеки ден за мехури, зачервяване, цепнатини и рани. Не ходете боси върху горещ под и не използвайте бутилка с вряла вода или електрическа грейка. Когато не усещате добре температурата, изгарянето може да стане преди да разберете.

Стъпка 4: лекувайте нервната болка само с подходящ план

При пареща или стрелкаща нервна болка лекарят може да обсъди лекарства, предназначени за невропатична болка. Обикновените обезболяващи невинаги действат достатъчно, а някои лекарства причиняват сънливост, замайване и риск от падане. Дозата обикновено се започва ниско и се променя постепенно според ефекта и нежеланите реакции.

Физиотерапията има място при слабост, ограничена подвижност, проблеми с равновесието и притиснат нерв от гръбначния стълб. Тя не трябва да се свежда до силен масаж върху изтръпналата зона. Целта е да се възстанови движението, силата и контролът, без да се дразни допълнително нервът.

Пример от практиката

52-годишен мъж, когото ще нарека Георги, усещаше парене и изтръпване от двата глезена до пръстите в продължение на осем месеца. Първоначално сменил обувките и използвал загряващ крем, но симптомите се връщали всяка вечер. При прегледа имаше намалено усещане за вибрация и нестабилност при затворени очи.

Кръвните изследвания показаха лошо контролиран диабет, а неврологичният преглед насочи към периферна диабетна невропатия. След уточняване на лечението на диабета, програма за ходене, упражнения за равновесие и ежедневен контрол на ходилата състоянието му се подобри функционално за около три месеца. Паренето не изчезна веднага, но паданията и нощното събуждане намаляха. Този пример показва защо кремът или масажът не могат да заместят изследването на причината.

Какво не помага или се прави грешно

Най-честата грешка е продължителното затопляне на изтръпнал крак. Топлината може да промени временно усещането, но не лекува нервното увреждане и може да причини изгаряне. Същият риск има при лед, ако кожата не усеща добре температурата.

Втората грешка е агресивното разтягане или „наместване“ на кръста при всеки симптом. При притиснат нерв силното дърпане понякога засилва болката и изтръпването. Упражненията трябва да се подберат според неврологичния преглед, а не по видео с общи съвети.

Масажът, кремовете и стелките могат да помогнат за напрежение в мускулите или натоварване на ходилото, но не доказват и не отстраняват невропатия. Ако сутрин имате болка в ходилото, това може да е отделен проблем като плантарен фасциит. В такъв случай вижте информацията за болката в краката сутрин, но не приписвайте постоянното изтръпване на обикновена умора.

Не чакайте месеци, ако симптомът прогресира. Липсата на силна болка не означава, че нервът е здрав. При невропатията именно намалената чувствителност може да скрие рана, инфекция или претоварване.

Кога да отидете на лекар

Потърсете спешна помощ при някой от следните признаци:

• Внезапно изтръпване или слабост на едната страна на тялото, увисване на лицето, нарушена реч, обърканост или внезапно нарушение на зрението.
• Бързо нарастваща слабост в единия или двата крака, невъзможност да повдигнете ходилото или повтарящи се падания.
• Изтръпване около седалището и вътрешната страна на бедрата, заедно с невъзможност да уринирате, изпускане на урина или изпражнения.
• Крак, който внезапно става студен, блед или синкав, особено ако има силна болка и липсва усещане за пулс.
• Изтръпване след сериозна травма на гърба, таза или крака.
• Изтръпване с висока температура, силно зачервяване, бързо подуване или гнойна рана.

Запишете планов преглед в близките дни, ако изтръпването се връща, продължава над 1-2 седмици, нарушава съня, засяга и ръцете, или е съчетано с отслабване, силна жажда и често уриниране. При диабетна рана, дори малка, потърсете лекар по-рано, защото намалената чувствителност забавя реакцията и повишава риска от инфекция.

Изтръпването на краката се повлиява най-добре, когато се открие причината, оцени се рискът от увреждане и се изгради конкретен план за движение и лечение. Наблюдавайте симптома, пазете кожата и не отлагайте преглед при прогресия или внезапна слабост.