Плоскостъпие при деца: лечение и нужда от преглед

Плоскостъпието при деца често е нормален етап от развитието, особено когато стъпалото е гъвкаво, детето не го боли и ходи, тича и играе без ограничение. При малките деца сводът може да не се вижда заради мастната възглавничка под ходилото и постепенно да се очертае с растежа.

Лечение обикновено е нужно при болка, умора, повтарящи се мазоли, ограничено движение или твърдо, неподвижно стъпало. В тази статия ще разберете как се различават нормалните особености от проблемните признаци, кога е нужен преглед и защо масовото купуване на твърди обувки и стелки не решава всеки случай.

Какво всъщност се случва

Какво е плоско стъпало

Сводът е извивката по вътрешната страна на ходилото, която разпределя натоварването между петата и предната част на стъпалото. При плоскостъпие, наричано още pes planus, този свод изглежда снижен или изчезва, когато детето стъпи.

При гъвкаво плоско стъпало сводът се появява, когато детето седне, легне или се повдигне на пръсти. При ригидно плоско стъпало сводът остава плосък във всички положения, а ходилото е по-сковано. Тази разлика е по-важна от самия външен вид.

Защо при децата това често е нормално

В ранна възраст ставите и връзките са по-еластични, мускулният контрол още се развива, а подкожната тъкан прикрива свода. Формата на ходилото се променя постепенно, а не за няколко седмици след купуване на определена обувка.

При много деца гъвкавият свод остава нисък и след началните училищни години без да причинява болка или функционален проблем. Самата снимка на босо стъпало не показва дали има заболяване. Трябва да се види как детето стои, ходи, тича, кляка и се повдига на пръсти.

Причини, които заслужават внимание

Плоският свод може да е фамилна особеност, част от нормалното развитие или свързан с обща ставна хипермобилност, тоест по-голяма подвижност на ставите. Понякога причината е стегнато ахилесово сухожилие, травма, възпаление или рядка костна връзка между две кости, наречена тарзална коалиция.

Наднорменото тегло може да увеличи натоварването, но не означава, че детето е виновно за формата на ходилото. Някои неврологични и мускулни заболявания също променят походката. Затова внезапна промяна, слабост или плоско стъпало само от едната страна не бива да се обясняват автоматично с растежа.

Как да разберете дали е това

У дома може да направите проста проверка, но тя не заменя прегледа. Нека детето застане босо, после да се повдигне на пръсти. Ако вътрешният свод се появи при повдигане, стъпалото вероятно е гъвкаво. Сравнете двата крака, без да настоявате при болка.

Потърсете лекарска оценка, ако детето се оплаква след кратко ходене, отказва да тича, често иска да бъде носено или обувките се износват силно от едната страна. Важни са и оплакванията в прасеца, глезена, коляното и кръста, защото променената механика може да се усеща по-нагоре по веригата. Повече за тази връзка има в материала как плоскостъпието влияе на коленете, гърба и стойката.

Рентгенова снимка не е нужна на всяко дете с нисък свод. Лекарят я назначава при болка, ригидност, асиметрия, съмнение за костен проблем или неясна находка. При специфични случаи могат да се използват други изследвания, но решението зависи от прегледа.

Търсенето на „плоскостъпие при деца МКБ“ често води до объркване. Кодът е административен, а не диагноза сам по себе си. В Международната класификация на болестите могат да се използват различни кодове, например за придобито или вродено плоско стъпало, според възрастта, причината и установеното състояние. Само лекарят трябва да определи кой код е подходящ за конкретния случай.

Какво помага

Стъпка 1: Прегледайте детето, а не само свода

При липса на болка и ограничение най-разумният подход често е наблюдение. На преглед се оценяват походката, движението на глезена, повдигането на пръсти, силата, балансът, дължината на краката и състоянието на обувките. Така се разбира дали има проблем с функцията, а не само с формата.

Записвайте кога се появява болката, колко продължава и при какво натоварване. Ако детето посочва петата, свода, глезена или прасеца, отбележете мястото. Тази информация често е по-полезна от снимка на стъпалото.

Стъпка 2: Изберете обувки според функцията

Обувката трябва да е достатъчно широка отпред, за да не притиска пръстите, с гъвкава предна част и стабилна, но не твърда като дъска подметка. Петата трябва да е фиксирана без силно стягане, а токът да е нисък. Оставете около 10 до 12 милиметра свободно място пред най-дългия пръст.

Не е необходимо обувката да е тежка, висока или снабдена с твърд изкуствен свод. Детето не трябва да усеща натиск в средата на ходилото. Проверявайте размера на всеки 2 до 3 месеца при малки деца, защото кракът расте бързо.

Стъпка 3: Движение и упражнения при симптоми

Дете без болка не се нуждае от ежедневна гимнастика, за да „изгради“ насила свода. При умора, лека болка или слаб контрол упражненията могат да подобрят силата, баланса и поносимостта към натоварване, макар че доказателствата не показват, че променят трайно формата при всяко дете.

• Повдигане на пръсти: детето се държи леко за стол, повдига петите и бавно се връща. Направете 2 серии по 10 повторения, 5 дни седмично.
• Късо стъпало: без свиване на пръстите детето леко прибира предната част на ходилото към петата, задържа 5 секунди и отпуска. Направете 8 до 10 повторения на крак.
• Баланс на един крак: 3 пъти по 20 до 30 секунди на страна, близо до стена или стол. Упражнението трябва да е безопасно, без болка.
• Разтягане на прасеца: с ръце към стената, единият крак назад и петата на пода. Задръжте 20 до 30 секунди, 3 пъти на страна, веднъж или два пъти дневно.

Спрете упражнението, ако болката се усилва по време на него или остава по-силна на следващия ден. Натоварването се увеличава постепенно, например с 5 до 10 минути игра седмично, а не с рязко връщане към дълго бягане.

Стъпка 4: Стелки само при ясна причина

При безболезнено гъвкаво плоско стъпало стелките обикновено не са необходими и няма убедителни данни, че оформят трайно свода. При болка, бърза умора или конкретно нарушение на натоварването лекар може да препоръча готова или индивидуална ортеза. Целта е да намали симптомите и да позволи движение, а не да „излекува“ формата.

Ортезата трябва да се въвежда постепенно: първия ден за 1 до 2 часа, след това с по час дневно, ако няма зачервяване или усилване на болката. Проверявайте кожата след сваляне. Болка, мехури или натиск, който не изчезва, означават, че трябва да се направи повторна оценка. При спортни оплаквания може да е полезно и постепенното намаляване на натоварването за 7 до 14 дни.

Пример от практиката

Десетгодишният Мартин дойде с майка си, защото сводовете му почти не се виждаха и след футбол се оплакваше от умора в прасците. При повдигане на пръсти сводът се появи и двете ходила бяха подвижни. Нямаше куцане, подуване или ограничение в глезените.

Вместо твърди обувки и постоянни стелки започнахме с по-широки обувки, разтягане на прасците и упражнения за повдигане на пръсти и баланс, общо 10 минути дневно. За три седмици футболът беше ограничен до кратки тренировки. След осем седмици Мартин тичаше без болка, макар че сводовете му изглеждаха почти по същия начин. Това беше успешен резултат: подобри се функцията, а не непременно формата.

Какво не помага или се прави грешно

Най-честата грешка е да се лекува снимката на ходилото, а не детето. Ако няма болка, куцане или ограничение, опитите да се „повдигне“ сводът с твърди обувки, масаж или постоянна стелка често водят до разходи и тревога без доказана полза.

Твърдите обувки не ускоряват нормалното оформяне на свода. Те могат да ограничат естественото движение на глезена и пръстите. Масажът може временно да отпусне уморени мускули, но не променя костната форма. Ходенето босо по безопасни различни повърхности е полезна двигателна задача, но няма магически лечебен ефект.

Не препоръчвам упражнения до болка, агресивно разтягане, насилствено ходене на пръсти или закупуване на стелки след кратък оглед в магазин. Ако детето има болка в ходилата, полезно е да се прегледа и цялата походка. При изтръпване, парене или загуба на чувствителност причината може да не е плоскостъпие, както е обяснено в статията за изтръпването на краката и нужните изследвания.

Операция се обсъжда рядко. Тя не е стандартно решение за безболезнено гъвкаво плоско стъпало. Разглежда се при постоянна значима болка, ригидност, структурна причина или липса на ефект от подходящо консервативно лечение, след оценка от детски ортопед.

Кога да отидете на лекар

Запишете час при личния лекар, детски ортопед или физиотерапевт с опит при деца, ако има някой от следните признаци:

• болка в ходилото, глезена, прасеца или коляното, която се повтаря или продължава повече от 1 до 2 седмици;
• куцане, отказ от тичане, често спиране по време на разходка или промяна в походката;
• плоско стъпало само от едната страна или внезапна промяна на вече оформено ходило;
• стъпалото е твърдо, болезнено и сводът не се появява при повдигане на пръсти;
• подуване, зачервяване, затопляне, силна чувствителност или болка след травма;
• ограничено движение на глезена, невъзможност за повдигане на пръсти или забележима слабост;
• изтръпване, парене, нестабилност или чести падания;
• нощна болка, температура, необяснима загуба на тегло или болка, която буди детето.

Силна болка след травма, видима деформация, невъзможност за стъпване, бързо нарастващо подуване или студенина и промяна в цвета на ходилото изискват спешна оценка. При по-малко тревожни симптоми започнете с планов преглед, вместо да чакате с месеци в надежда, че проблемът ще изчезне сам.

За сравнение, при възрастните причините и подходът могат да са различни, особено ако сводът е спаднал наскоро. При такъв случай е полезен материалът за плоското стъпало при възрастни, диагностиката и ежедневната грижа.

Плоското стъпало при дете не е диагноза, която автоматично изисква лечение. Ако е гъвкаво и безболезнено, наблюдението, свободното движение и удобните обувки обикновено са достатъчни. Ако има болка, скованост, асиметрия или промяна в походката, прегледът е по-ценен от всяка готова стелка, защото показва какво реално причинява оплакванията.