Плоскостъпие при бебе: кое е нормално и кога на преглед

Плоскостъпие при бебе най-често е нормално и не означава, че детето ще има проблем като възрастен. При новороденото и малкото дете сводът още не е оформен, а мастната тъкан под ходилото го прикрива. Затова стъпалото може да изглежда напълно плоско, дори когато се развива правилно.

Ще научите кога плоското стъпало е част от нормалното развитие, какво да наблюдавате след прохождането, кога упражненията и стелките не са нужни и при кои признаци не бива да чакате. Ако искате по-широк преглед на темата, вижте и материала за плоско стъпало при деца и кога да се притеснявате.

Какво всъщност се случва

Защо ходилото на бебето изглежда плоско

Сводът е извивката от вътрешната страна на ходилото. Той се поддържа от кости, стави, връзки и мускули. При бебето тези структури още се развиват, а под свода има дебела мастна възглавничка. Тя има защитна функция, но визуално запълва мястото на свода.

Когато детето лежи, кракът обикновено изглежда по-извит. Когато започне да се изправя и да стъпва, тежестта временно разпределя ходилото по-широко. Това не е същото като болезнено или твърдо плоско стъпало. При малките деца най-често става дума за гъвкаво плоско стъпало, при което сводът се появява, когато ходилото не носи тежест или когато детето се повдигне на пръсти.

Развитието след прохождането

Сводът не се появява в деня, в който детето проходи. Мускулите и връзките постепенно се натоварват, координацията се подобрява, а формата на ходилото се променя с растежа. При много деца вътрешният свод започва да се вижда по-ясно между 3- и 6-годишна възраст, но темпото е различно.

До около 5-6 години плоският вид на ходилото често е нормален, особено ако детето тича, играе и се движи без болка. При някои деца сводът остава нисък и след това, без да причинява оплаквания. Самата форма не е достатъчна причина за лечение.

Кога плоскостъпието може да е проблем

По-рядко стъпалото е твърдо, болезнено или ограничено в движението. Тогава причината може да е вродена особеност, проблем в ставата, мускулен дисбаланс, последица от травма или неврологично състояние. Тези случаи не се разпознават надеждно по снимка или отпечатък у дома.

Разликата е в поведението на стъпалото. Гъвкавото плоско стъпало променя формата си при движение и обикновено не боли. Твърдото плоско стъпало запазва формата си, може да ограничава движението и често е по-изразено само от едната страна.

Как да разберете дали е това

При бебе, което още не ходи, родителят не може да постави диагноза по външния вид. Стъпалото може да е широко, закръглено и без видим свод, без това да показва заболяване. По-полезно е да се наблюдава общото движение на двата крака и развитието на детето.

След прохождането гледайте детето босо върху равен под. Важно е как ходи и тича, не как изглежда отпечатъкът след мокро стъпало. Един отпечатък показва само колко площ докосва пода в конкретния момент, но не показва дали ставите са подвижни, дали има болка или как се държи ходилото при натоварване.

• По-скоро нормално: двата крака изглеждат сходно, детето стъпва уверено, не се оплаква от болка и може да се повдигне на пръсти с помощ или само.
• Нужно е наблюдение: обувките се износват повече от вътрешната страна, глезените изглеждат наклонени навътре или детето често се уморява. Това не доказва проблем, но е причина за планова консултация, ако се запазва.
• Нужен е преглед: има болка, подуване, зачервяване, накуцване, повтарящи се падания, рязка промяна или значителна разлика между двата крака.
• По-тревожно: стъпалото е твърдо, детето не позволява да бъде раздвижено, пръстите са свити постоянно или движението на глезена е осезаемо ограничено.

Наблюдавайте и двигателното развитие. Самото плоско стъпало не причинява забавено прохождане при повечето деца. Ако детето не използва единия крак, влачи го, стои постоянно на пръсти или има забележима разлика в силата, оценката трябва да бъде от педиатър, детски ортопед или физиотерапевт с опит при деца.

Какво помага

Оставете естественото движение да свърши работата си

Най-доброто „упражнение“ за здравото бебешко ходило е свободното движение според възрастта. По корем, обръщане, пълзене, изправяне и ходене с подходяща подкрепа развиват мускулите и координацията. Не поставяйте детето в проходилка, за да „укрепва свода“. Проходилката не учи на правилно ходене и може да увеличи риска от падания и травми.

Когато детето започне да се изправя, осигурявайте безопасна среда за кратки периоди босо. Различни безопасни повърхности, като килим, гладък под и трева, дават разнообразна сетивна информация. Не е необходимо да го карате да ходи по твърди топки, камъчета или болезнени повърхности.

Изберете обувки за защита, не за „оформяне“

У дома, ако подът и температурата позволяват, детето може да е босо или с нехлъзгащи се чорапи. Обувките са нужни главно за защита навън. Те трябва да са достатъчно широки при пръстите, с гъвкава подметка, стабилна за ходене, но не твърда като дъска, и с нисък или никакъв ток.

Оставете място пред най-дългия пръст, приблизително 10-12 милиметра. Проверявайте обувките на всеки 6-8 седмици, защото детското ходило расте бързо. Не купувайте обувки, които насилват пръстите, повдигат свода или фиксират глезена само защото ходилото изглежда плоско.

Упражненията не са задължителни за всяко бебе

При безболезнено, гъвкаво плоско стъпало упражненията не са доказан начин да се „изгради“ свод насила. За бебе не препоръчвам родителят да разтяга пръстите, да натиска свода или да прави серия от упражнения по схема от интернет. Това може да раздразни тъканите и да превърне нормалното движение в неприятна процедура.

При по-голямо дете с болка, слабост или особености в походката физиотерапевт може да назначи конкретна програма. Тя обикновено включва игри за баланс, повдигане на пръсти, ходене на пети за кратко, събиране на мека кърпа с пръстите или упражнения за прасеца. Дозата зависи от възрастта и причината. За обща информация може да прочетете ежедневните упражнения за здрави и силни стъпала, но не ги превръщайте в задължителна програма за бебе без оценка.

Кога се обсъждат стелки

Стелките не оформят трайно свода при здраво малко дете. Те могат временно да намалят натиска или умората при определени оплаквания, но не са необходими само заради плосък отпечатък. Изследванията не подкрепят рутинното използване на коригиращи обувки или стелки при безболезнено гъвкаво плоско стъпало.

Ако детето има болка или сериозно функционално ограничение, стелка може да се обсъди след преглед. Тя трябва да е част от план, а не първата покупка на тревожен родител. Повече за ползите и ограниченията ще намерите в статията Стелки при плоскостъпие: наистина ли помагат.

Пример от практиката

Майка доведе 14-месечния Мартин, защото при ходене бос вътрешната страна на ходилата му изглеждала „събрана навътре“. Детето ходеше от три месеца, тичаше с помощ, използваше двата крака еднакво и не показваше болка. При повдигане на пръсти сводът се очертаваше, движенията в глезените бяха свободни, а обувките не бяха тесни.

В този случай не назначих стелки или упражнения. Обясних как да наблюдава походката, препоръчах босо движение в безопасна среда и обувки с широк преден край. След шест месеца родителите съобщиха, че ходенето е по-уверено и двата крака изглеждат по-симетрично. Това не означава, че всяко дете с плоско стъпало трябва просто да чака, а че лечението трябва да следва признаците, не тревогата от снимката.

Какво не помага или се прави грешно

Най-честата грешка е да се лекува снимка, а не дете. Родителят вижда липсващ свод и купува твърди обувки, анатомични стелки или шини, без детето да има болка и без някой да е оценил движението му. Това обикновено не ускорява нормалното оформяне на ходилото.

Не препоръчвам да сравнявате детето с братче, съседско дете или снимка в интернет. Разликите във възрастта, теглото, подвижността на ставите и етапа на прохождане са големи. Не е полезно и постоянно да заставяте детето да ходи на пети, на пръсти или по външния ръб на ходилото. Тези задачи могат да имат място в терапията, но само с конкретна цел и подходяща доза.

Масажът може да е приятен, да подобри контакта с родителя и временно да отпусне мускулите. Няма убедителни данни, че обикновеният масаж при здраво бебе създава свод или променя трайно формата на ходилото. Същото важи за мазила, магнитни стелки и „коригиращи“ приспособления, обещаващи резултат за дни.

Не отлагайте преглед, ако има истински симптоми, но и не търсете спешна помощ само защото ходилото е плоско. При болки в краката, които не изглеждат свързани с ходилото, може да помогне и материалът за болки в краката при деца и разликата между растежни болки и проблем.

Кога да отидете на лекар

Потърсете педиатър или детски ортопед планово, ако забележите някой от следните признаци:

• детето има болка в ходилото, глезена или прасеца, особено ако тя се повтаря или ограничава играта;
• появяват се подуване, зачервяване, затопляне или чувствителност при допир;
• едното стъпало е видимо различно от другото или промяната се е появила внезапно;
• стъпалото е твърдо и не променя формата си при повдигане на пръсти;
• детето не може да движи глезена свободно или не позволява да му обуете обувка заради болка;
• има накуцване, чести падания, влачене на крака или видима слабост от едната страна;
• детето продължително ходи на пръсти, особено само с единия крак, или не може да постави петите на пода;
• има забавяне на общото двигателно развитие или загуба на вече придобито умение;
• оплакванията започват след падане или друга травма.

Спешна оценка е нужна при силна болка след травма, деформация, невъзможност да стъпи, бързо нарастващо подуване, посиняване или висока температура с зачервено и болезнено ходило. На преглед лекарят ще оцени движението, симетрията, походката и развитието. Рентгенова снимка не се прави рутинно при безболезнено гъвкаво плоско стъпало, а само ако находката налага това.

Плоскостъпието при деца често е част от нормалното развитие, особено през първите години. Наблюдавайте детето в движение, осигурете му свобода и удобни обувки, а при болка, твърдост или асиметрия потърсете оценка. Така ще избегнете и ненужното лечение, и опасното изчакване при истински проблем.