Плантарен фасциит: симптоми, причини и диагностика

Плантарният фасциит най-често причинява пробождаща болка под петата, особено при първите стъпки сутрин. Болката може да отслабне след раздвижване, но да се върне след дълго стоене, ходене или спорт. В повечето случаи състоянието се разпознава с преглед и подробен разговор, а не с поредица от скъпи изследвания.

По-долу ще видите какво представлява плантарната фасция, кои са честите причини и симптоми, с какво се различава от други болки в петата и какво можете да направите през следващите седмици. Ще стане ясно и кога самолечението трябва да спре и да потърсите лекар.

Какво всъщност се случва

Плантарната фасция поема товар при всяка крачка

Плантарната фасция е здрава ивица съединителна тъкан, която се простира от петната кост към основата на пръстите. Тя поддържа свода и помага на стъпалото да се втвърди в края на оттласкването. При ходене фасцията се опъва, когато пръстите се разгъват, а петата се повдига.

Когато натоварването надхвърли способността на тъканта да се възстановява, в нея се появяват малки увреждания и повишена чувствителност. Това е по-скоро проблем на претоварването и постепенното дразнене, отколкото внезапно възпаление в тесния смисъл. Затова думата „фасциит“ е утвърдена, но при много хора има и промени в структурата на фасцията, свързани с продължителното натоварване.

Защо първите сутрешни стъпки болят

По време на сън стъпалото обикновено е отпуснато. Фасцията и прасецът се намират в по-къса позиция, а през нощта не се натоварват. При първата крачка тъканта внезапно се опъва и притиска болезнената зона близо до петата. След няколко минути ходене болката може да намалее, защото тъканите се затоплят и движението става по-плавно.

Този модел е типичен, но не е задължителен. Някои хора усещат най-силна болка след работа прави, дълъг поход или тренировка. При други неприятното усещане е по-скоро тъпо и постоянно.

Чести причини и рискови фактори

Плантарен фасциит може да се появи при различни комбинации от натоварване, телесна структура и ежедневни навици. Сред по-честите фактори са:

• рязко увеличаване на ходенето, бягането или тренировките;
• продължително стоене на твърд под, особено с неподходящи обувки;
• стегнати мускули на прасеца и ограничено повдигане на глезена;
• намалена подвижност на големия пръст;
• плосък или висок свод, който променя разпределението на натиска;
• наднормено тегло или бързо увеличаване на телесното тегло;
• обувки с тънка, твърда или напълно износена подметка;
• връщане към спорт след дълга пауза без постепенно натоварване.

Плоският свод не означава автоматично, че човек ще развие фасциит. Същото важи и за костното шипче на петата. То често се вижда на рентген, но може да няма никаква болка. Повече за особеностите на свода можете да прочетете в материала за плоско стъпало при възрастни и в статията за висок свод на стъпалото.

Как да разберете дали е това

Няма един домашен тест, който сигурно да потвърди плантарен фасциит. Лекарят или физиотерапевтът съчетава мястото на болката, начина на поява, реакцията при движение и резултатите от прегледа. Най-често болезнеността е в долната вътрешна част на петата, където фасцията започва от петната кост.

Типични симптоми

• рязка или пареща болка при първите стъпки след сън;
• болка при изправяне след дълго седене или пътуване;
• чувствителност при натиск отдолу и леко към вътрешната страна на петата;
• временно облекчение след раздвижване, последвано от връщане на болката;
• засилване след продължително стоене, ходене или бягане;
• сутрешна скованост в прасеца или ходилото.

Понякога човек описва болка по целия свод или към предната част на ходилото. Това само по себе си не изключва фасциит, но налага да се проверят и други структури. При болка в петата с други характеристики може да помогне и материалът болка в петата: причини и кога да потърсите лекар.

Състояния, които могат да приличат на фасциит

Как се поставя диагнозата

При прегледа лекарят пита кога е започнала болката, какво я провокира, имало ли е промяна в тренировките и какви обувки носите. Проверяват се походката, положението на свода, движението на глезена и големия пръст, силата на мускулите и болезнените точки. Възможно е специалистът да натисне фасцията и да повдигне пръстите, за да оцени напрежението в нея.

Рентгенография не е необходима при всяка типична картина. Тя може да се назначи при съмнение за счупване, артроза или друга костна причина. Ултразвуково изследване или ядрено-магнитен резонанс се използват при неясна диагноза, продължителни оплаквания или съмнение за друга тъканна увреда. Кръвни изследвания обикновено не са нужни, освен ако лекарят не подозира ревматично или инфекциозно заболяване.

Какво помага

Намалете временно дразнещото натоварване

За 10 до 14 дни намалете бягането, скачането, дългите преходи и продължителното стоене, но не обездвижвайте напълно крака. Изберете колоездене или плуване, ако тези дейности не усилват болката. Добро практично правило е болката по време на движение да остане до 3 от 10 и да не е по-силна на следващата сутрин.

Ако след дадена тренировка сутрешната болка се увеличи осезаемо, натоварването е било прекалено. Намалете продължителността или интензитета с около 30 до 50 процента и увеличавайте бавно, например с не повече от 10 процента седмично, когато симптомите са стабилни.

Разтягайте прасеца и фасцията постепенно

Разтягането не трябва да предизвиква остра болка. Изпълнявайте следната кратка програма 1 до 2 пъти дневно за поне 6 седмици:

1. Застанете с лице към стена, болезненият крак назад, петата на пода и коляното изпънато. Наклонете тялото напред и задръжте 30 секунди. Направете 3 повторения.
2. Повторете същото с леко свито задно коляно, за да натоварите по-дълбоките мускули на прасеца. Направете 3 повторения по 30 секунди.
3. Седнете, хванете пръстите на болезнения крак и внимателно ги издърпайте към себе си, докато усетите опъване под ходилото. Задръжте 20 до 30 секунди, 3 пъти.

Полезно е разтягането на фасцията да се направи още преди да станете от леглото. Седнете, поставете кърпа около предната част на ходилото и леко издърпайте към себе си. Не дърпайте рязко.

Добавете укрепване, когато острата болка намалее

Самото разтягане често не е достатъчно. Когато ходенето стане по-лесно, започнете повдигане на пръсти от пода или от ръба на стъпало, като се държите за опора. Направете 2 серии по 10 повторения през ден. След 1 до 2 седмици, ако болката не се засилва, преминете към 3 серии по 12 до 15 повторения.

Друг вариант е събиране на кърпа с пръстите на крака, 2 серии по 15 повторения. Упражнението може да активира мускулите на ходилото, но не бива да се превръща в болезнено свиване. Повече упражнения и насоки за възстановяването има в материала плантарен фасциит: лечение и възстановяване.

Изберете обувки според натоварването

В ежедневието носете обувки с достатъчно място за пръстите, стабилна подметка и умерено омекотяване. Съвсем плоските, много тънки обувки и обувките с износена подметка често увеличават натиска под петата. Високият ток скъсява прасеца и може да поддържа напрежението във фасцията, особено ако се носи много часове.

Не е необходимо обувката да бъде твърда като черупка или да поддържа свода агресивно. Тя трябва да е удобна още при обуването, да не притиска пръстите и да не кара петата да се плъзга. Избягвайте ходенето боси по твърд под, ако това ясно усилва болката.

Стелки, студ и лекарства

Стелките могат временно да намалят натиска и да направят ходенето по-поносимо. Изследванията показват, че ефектът им често е умерен и не е убедително по-добър от други консервативни мерки, когато се използват сами. Те имат най-много смисъл като част от програма с упражнения, промяна на натоварването и подходящи обувки. Не купувайте скъпи индивидуални стелки само по снимка или по реклама без преглед.

Студен компрес, увит в тънка кърпа, за 10 до 15 минути след натоварване може да успокои симптомите. Не поставяйте лед директно върху кожата. Обезболяващи или противовъзпалителни лекарства могат да са подходящи за кратък период при някои хора, но не са без риск. Ибупрофен и други нестероидни противовъзпалителни средства могат да повлияят стомаха, бъбреците, кръвното налягане и взаимодействат с други лекарства. Попитайте лекар или фармацевт, особено при язва, бъбречно заболяване, бременност, лечение с антикоагуланти или високо кръвно.

Пример от практиката

Мария, 46 години, започна да ходи по 8 километра дневно след промяна в работата си. След три седмици се появи болка под дясната пета, най-силна сутрин. Тя сменяше обувките си, но продължаваше с дългите разходки и правеше агресивно разтягане, което я караше да накуцва.

При прегледа нямаше оток, зачервяване или изтръпване, а болезнеността беше типична за залавното място на фасцията. За първите две седмици Мария намали разходките до 4 километра, започна разтягане на прасеца по 3 пъти и повдигане на пръсти през ден. Носеше стабилни обувки и използваше мека подложка временно. След 6 седмици сутрешната болка беше значително по-малка, а след още няколко седмици започна постепенно да увеличава ходенето.

Какво не помага или се прави грешно

В практиката често виждам хора, които сменят по няколко стелки, но не променят натоварването и не правят упражнения. Стелката не може да компенсира ежедневни часове ходене с болезнена крачка. Тя може да помогне за комфорта, но рядко решава сама причината.

Друга грешка е пълният покой за месеци. Той намалява силата на мускулите и прави връщането към ходене по-трудно. По-разумен е относителният покой: временно ограничавате движенията, които ясно влошават симптомите, но запазвате безболезнената активност.

Не препоръчвам да се разтяга до силна болка или да се търкаля стъпалото върху много твърда топка с натиск, който оставя синини. Масажът и търкалянето върху бутилка могат да дадат кратко усещане за облекчение, но не заменят укрепването и промяната на натоварването.

Костното шипче също често се обвинява неправилно. Премахването му не е първа стъпка при типичен фасциит и операция се обсъжда рядко, обикновено след продължително лечение под лекарски контрол. Инжекциите с кортикостероид могат да намалят болката за кратко, но носят риск от отслабване или разкъсване на фасцията и не са безобидно решение. Не трябва да се правят многократно само защото болката се връща.

Кога да отидете на лекар

Потърсете лекар, ако болката е силна, продължава или не се подобрява с разумни мерки. Запишете час при ортопед, специалист по физикална и рехабилитационна медицина или личния лекар, ако:

• болката продължава повече от 2 до 4 седмици въпреки намалено натоварване и подходящи упражнения;
• не можете да стъпите нормално, ходите с изразено накуцване или болката ви буди през нощта;
• болката е започнала внезапно след удар, скок или усукване;
• има бързо подуване, синина, зачервяване или затопляне на петата;
• имате температура, общо неразположение или рана по ходилото;
• усещате изтръпване, мравучкане, слабост или парене, което се разпространява към пръстите;
• имате диабет, нарушено кръвообращение, ревматично заболяване или имуносупресивно лечение;
• болката се появява и в покой и постепенно се усилва.

При невъзможност да стъпите след травма, деформация, силен оток или промяна в цвета и температурата на ходилото потърсете спешна медицинска оценка. Същото важи при подуване на целия крак, задух или болка в гърдите, които могат да имат друга причина и не се обясняват с фасциит. Допълнителни ориентири има в статията за подуване на краката и тревожните симптоми.

Плантарният фасциит обикновено се повлиява постепенно, а не за няколко дни. Най-разумната комбинация е временно регулиране на натоварването, ежедневно разтягане, постепенно укрепване и обувки, които не усилват болката. Ако симптомите са нетипични, продължават или се влошават, диагнозата трябва да се провери, вместо да добавяте още стелки и лекарства на своя глава.