Болка в ходилото отстрани: причини според натоварването

Болка в ходилото отстрани най-често се появява, когато тъканите по външния ръб поемат повече товар, отколкото могат да възстановят. Това може да стане след дълго ходене, бягане, нови обувки, стъпване накриво или промяна в свода на ходилото. Понякога причината е сухожилие, става или кост, а не самата кожа и мускулатура.

По-долу ще видите как натоварването насочва към различни причини, кои признаци не бива да се пренебрегват и какво можете да направите през първите дни. Самодиагностиката има граници: при силна или продължаваща болка е нужен преглед.

Какво всъщност се случва

Външният ръб поема товар при всяка крачка

При нормално ходене тежестта преминава от петата към средната част на ходилото и после към пръстите. Външният ръб участва в стабилизирането на стъпалото, особено при първия контакт със земята и при неравен терен. Ако ходилото се завърта навън, сводът се променя или обувката не държи петата, натоварването може да се концентрира около петата метатарзална кост, ставите и сухожилията.

Рязкото увеличаване на активността е честа причина. Например човек, който обикновено ходи по 3000 крачки дневно, започва работа с 10 000 крачки. Тъканите не са се „счупили“ непременно, но възстановяването не успява да навакса микронатоварванията. Болката се усилва към края на деня и намалява след почивка.

Сухожилията по външната страна могат да се претоварят

Две сухожилия на мускулите, наречени перонеални или фибуларни, минават зад външната страна на глезена и продължават към ходилото. Те помагат да не се подхлъзва глезенът навътре и стабилизират стъпалото при ходене. При повтарящо се бягане, ходене по наклон или чести навяхвания те могат да се раздразнят. Болката обикновено е по външния ръб или зад външната кост на глезена и се усилва при оттласкване.

След усукване на глезена може да се разтегнат и външните връзки. Те свързват костите около ставата и ограничават прекомерното движение. Повече информация за разликата между болка около глезена и болка в самото ходило има в материала за болка в глезена от вътрешната или външната страна.

Кост, става или нерв също могат да са източникът

Стресова фрактура е малка пукнатина в костта, която се развива постепенно при повтарящо натоварване. Тя може да засегне петата метатарзална кост, разположена по външната страна на предната част на ходилото. Болката е добре локализирана, усилва се при стъпване и с времето може да започне да се усеща и в покой. Подуването не винаги е голямо.

Артрозни промени или раздразнена става причиняват по-дълбока болка и скованост, често след покой. При подагра ставата може да стане внезапно много болезнена, зачервена и гореща. Нервно дразнене се подозира при парене, мравучкане, стрелкаща болка или изтръпване. Понякога причината е по-нагоре, например от кръста или подбедрицата, а се усеща в ходилото.

Как да разберете дали е това

Местоположението, моментът на появата и реакцията към натоварване дават полезни насоки, но не заменят преглед и образно изследване, когато са нужни. Сравнете симптомите си с таблицата:

Проверете внимателно дали болката е в ходилото, в глезена или по-нагоре. Външният ръб започва от петата и продължава към малкия пръст, но човек често нарича всяка болка отстрани „болка в ходилото“. Ако имате и болка в петата, причината може да е различна. Полезен ориентир е материалът за болка в петата, домашни мерки и кога да потърсите лекар.

Наблюдавайте три неща за два-три дни: какво разстояние можете да изминете, дали болката намалява след почивка и дали има оток или промяна в цвета. Ако всяко стъпване става по-болезнено, не увеличавайте натоварването с надеждата, че ще „се раздвижи“.

Какво помага

Намалете натоварването, но не обездвижвайте напълно

За първите 48 до 72 часа ограничете бягането, скачането, дългите разходки и ходенето по неравен терен. Това не означава да лежите постоянно. Движете глезена и пръстите без болка, а за придвижване изберете кратки равни маршрути. Практично правило е болката по време на движение да остане до 3 от 10 и да не е по-силна на следващата сутрин.

Ако има оток, повдигайте ходилото за 15 до 20 минути няколко пъти дневно. Студен компрес през тънка кърпа може временно да намали болката, но не го оставяйте върху кожата повече от 10 до 15 минути. Обезболяващи лекарства обсъдете с лекар или фармацевт, особено при язва, бъбречно заболяване, прием на антикоагуланти или бременност.

Изберете обувки, които разпределят натиска

Търсете обувка с достатъчно широка предна част, стабилна подметка и добро задържане на петата. Много мека и усукваща се подметка може да оставя външния ръб да върши прекалено много работа. Силно износена обувка, наклонена на една страна, също променя стъпването.

Избягвайте за няколко дни тесни обувки, тънки твърди подметки, високи токове и ходене бос по твърд под, ако това усилва симптомите. Не купувайте автоматично твърди стелки. Те могат да помогнат при конкретна механична причина, но неподходящата опора понякога насочва още повече натиск към външната страна.

Върнете движението постепенно

След като можете да ходите 20 до 30 минути по равен терен без увеличаване на болката, започнете с леки упражнения. Изпълнявайте ги веднъж дневно, без остра или стрелкаща болка:

1. Движение на глезена: седнете и описвайте бавни кръгове с ходилото, 10 пъти във всяка посока.
2. Разтягане на прасеца: застанете с лице към стена, болезненият крак назад, петата на пода. Задръжте 20 до 30 секунди, 3 повторения.
3. Повдигане на пръсти: изправете се с опора, повдигнете петите бавно и ги спуснете за 2 секунди. Направете 2 серии по 10 повторения, ако болката не се засилва.
4. Баланс: стойте на засегнатия крак близо до стена за 20 секунди, 3 пъти. Започнете едва когато ходенето е почти безболезнено.

Ако болката се увеличи и остане по-силна повече от 24 часа, намалете повторенията наполовина. За по-подробен план вижте упражнения при болка в ходилото.

Пример от практиката

Мария, на 46 години, започна работа, в която стоеше по осем часа. След две седмици получи болка по външния ръб на десния крак, по-силна вечер, без синина и без болка в покой. При прегледа нямаше точна болезненост върху костта, но обувките ѝ бяха тесни и подметката се огъваше прекалено.

За десет дни тя намали дългите разходки, сменяше положението си на всеки 30 до 40 минути, използваше по-стабилни обувки и започна леки упражнения. След първата седмица болката беше по-слаба, а след третата постепенно увеличи ходенето. При нея не беше необходимо пълно обездвижване. Ако обаче болката беше точкова върху костта или се влошаваше въпреки покоя, следващата стъпка щеше да бъде медицински преглед и изследване.

Какво не помага или се прави грешно

Най-честата грешка е човек да продължи със същото натоварване, но да добави обезболяващ крем или масаж. Временното намаляване на усещането не означава, че тъканта е готова за бягане и скачане. Така се пропуска моментът, в който претоварването може да се овладее с по-прости мерки.

Друг проблем е агресивното разтягане върху остра болка. Разтягането не „разбива“ възпаление и не поправя костна травма. При синина, значителен оток или точкова костна болка масажът може да раздразни зоната. Не препоръчвам и произволно лепене, стегнато бинтоване или използване на патерици без ясна причина, защото неправилният натиск може да влоши кръвообращението или да промени походката.

Не сменяйте едновременно обувки, стелки, тренировъчна програма и упражнения. Ако болката се промени, няма да знаете кое е помогнало. Започнете с намаляване на натоварването и подходяща обувка, после добавете упражнения. При продължаващи симптоми потърсете оценка, вместо да пробвате нов метод всяка седмица.

Кога да отидете на лекар

Потърсете спешна медицинска помощ или преглед в кратък срок при някой от следните признаци:

• не можете да стъпите или да направите четири крачки след травма;
• има видима деформация, бързо нарастващ оток, голяма синина или силна точкова болка върху кост;
• ходилото е студено, бледо, посиняло или усещате ново изтръпване и слабост;
• кожата е силно зачервена и гореща, а болката се съчетава с температура или общо неразположение;
• имате диабет, нарушено кръвообращение, намалена чувствителност или имуносупресия;
• болката се появява и в покой или през нощта и постепенно се засилва;
• няма осезаемо подобрение след 7 до 10 дни разумно намаляване на натоварването;
• симптомите продължават повече от две до три седмици или се връщат при всяко увеличаване на активността.

При съмнение за фрактура лекарят може да назначи рентгенография. Ранната стресова фрактура невинаги се вижда на първата снимка и понякога са нужни контролно изследване или магнитен резонанс. Изборът зависи от прегледа, рисковите фактори и продължителността на болката. При внезапен оток на целия крак, болка в прасеца, задух или болка в гърдите потърсете спешна помощ, защото причината може да не е в ходилото.

Болката в ходилото отстрани често е сигнал за несъответствие между натоварването и способността на тъканите да се възстановят. Намалете провокиращата дейност, носете стабилни и достатъчно широки обувки и връщайте упражненията постепенно. Ако болката е остра, точкова, съпроводена с оток или не отшумява, прегледът е по-разумният избор от продължителните домашни експерименти.